САТИРЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до сатира (в 1 знач.). Негови сатирични стихотворения бяха поместени в централните вестници. Ем. Манов, ДСР, 164. Асен Разцветников сътрудничеше на „Червен смях“ и жигосваше реакцията с такива сатирични произведения, които по блясък и остроумие отстъпваха само на хумористичните стихове, написани от ръката на двадесет и три годишния поет Христо Смирненски. А. Каралийчев, С, 205. Сатиричен театър. Сатирична миниатюра. Сатиричен вестник.
2. Който е характерен, присъщ на сатирата (в 1 знач.). В сатирата вземането на нещата като неистински, несериозно, често се подпомага от някои типични за сатиричното изображение изразни средства – хиперболизация, гротескова деформация, фантастика, противопоставена на реалистичния детайл. И. Паси, С, 1972, кн. 9, 232-233.
3. Като същ. сатиричното ср. Изк. Естетическа категория, чрез която се изобличават, осмиват и осъждат човешките слабости и пороци и отрицателните обществени явления. „Тъмен герой“ е представителен текст както за Вазовата социална проза, така и за социално ангажираната българска литература от края на XIX и началото на XX век. Творбата сплита изобличение и нравствено поучение, което чрез преминаване от конкретното и актуалното към обобщителното и универсалното се идентифицира като своеобразна философизация на сатиричното. Пл. Панайотов, ККС, 147.
– От фр. satyrique.