САТИРЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Сатиричен. Това, което аз диря, не намирам; а сатирическите теми сами ми се окачват на перото. Ив. Вазов, Съч. Х, 16. В началото „Гайда“ беше сатирически вестник, насочен най-вече за свестяване на българщината в борбата ѝ против гърцизма. П. Р. Славейков, БП II, XI. Подобни детинщини се явяваха в някои сатирически листове. Бълг., 1902, бр. 519, 1. И в „Утро“ стихотворците проклети / плетат ѝ [на опозицията] сатирически куплети! Ем. Попдимитров, СР, 49.
САТИРЍЧЕСКИ нареч. Сатирично. Не само ламтежът към държавната трапеза отвращава Вазов и го настройва сатирически, но и нравственото падение и злоупотреба с обществените богатства. М. Арнаудов, ЖТИ ІV, 54.