САТРÀПСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Истор. Който е на сатрап или се отнася до сатрап (в 1 знач.). Що се отнася до споменатите стратези в Тракия Мегабаз и Отанес, се изтъква, че те са изпълнявали само военни функции и не са имали сатрапски правомощия, т.е. липсва независимо цивилно териториално управление. Ю. Цветкова, ИТХ, 170. Царските и сатрапските дворове били тогава съвсем разкошни и многочислени. Г. Йошев, КВИ (превод), 51. Всичките македонски сили се обърнали против този отряд. Тъй тази първа персийска войска, сатрапската войска, която нямала никаква вътрешна свръзка, била разпръсната и унищожена. Р. Каролев, ВИ I (превод), 235-236.
2. Който е присъщ, характерен за сатрап (във 2 знач.). Той [Пазвантоглу] се беше опълчил против модернизирането на Турция, а сам искаше да мине, със своя ориенталски консерватизъм и сатрапска жестокост, за преобразувател пред населението във Видинския санджак. Цв. Минков, СВ, 124. Аграрният въпрос, жестоката експлоатация на дворяните землевладелци нерядко са ставали причина, щото народът, доведен до отчаяние, да прибягва към революции и бунтове, с надежда да си извоюва справедливост и милост. Но във всички подобни случаи царското сатрапско правителство с куршуми и щикове е усмирявало гладните маси. СбБИР, 35. Сатрапски режим.
САТРÀПСКИ нареч. По начин, присъщ на сатрап (във 2 знач.). Министерският съвет е постъпил чисто по сатрапски, като е заповядал на Палатата да визира явно противозаконни платежни заповеди. СГ, 1897, бр. 25, 2.