САТУРÀТОР м. Техн. Уред или съоръжение за насищане на течност с газ1. Газирането на водата става с различно устроени сатуратори при определено налягане и температура. К. Печев и др., БАП, 41. За приготвяне на варов разтвор се използват специални съоръжения, наречени сатуратори. Според принципа на действие сатураторите са с единично или двойно насищане. Ст. Бойчев и др., РПВ, 29.
– От рус. сатуратор от лат. saturo ‘насищам’.