САТУРÀЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Хим. Физ. Насищане на течност с газ1; газиране. В пивото въглеродният двуокис се натрупва през времето на тихата ферментация, а безалкохолните напитки се насищат с такъв при сатурацията им. Хр. Дончев и др., РЛУ II, 180.
2. Хим. Процес в производството на захарта за пречистване на захарния разтвор от калциевия карбонат и хидрат чрез насищането му с въглероден двуокис. Негасената вар, добивана в захарните фабрики, се употребява за дефекация на захарния разтвор, а въглеродният двуокис – за неговата сатурация. В. Цокова, ВС, 39.
3. Мед. Насищане на кръвта в организма с кислород. Сатурацията на кислород в кръвта пада. Кислородна сатурация. Измерване на сатурацията.
4. Иконом. Насищане, наситеност на пазара с определени стоки, продукти и под. Фирмените целеви пазари не трябва да са във фазата на продуктова сатурация. Индекс на сатурация.
– Рус. сатурация от лат. saturatio ‘насищане’.