САТУРНÀЛИИ мн. 1. Истор. В Древния Рим – ежегоден празник в чест на бога на плодородието Сатурн, който се устройва през декември около зимното слънцестоене и трае от 3 до 7 дни, с пиршества и веселие за граждани и роби. Римляните чествали своя Кронос, който те наричат Сатурн, на 17 декември с прочутите с разюздаността си Сатурналии. Ив. Венедиков, МБЗ І, 205. На празника Сатурналии се изпълняват обреди с карнавален характер. И. Ников и др., АЛ, 123. В Древния Рим по време на празниците, наричани Сатурналии, са позволявали на робите да нагрубяват своите господари и те в най-пълна степен са се възползвали от това. ГСУЦСВП, 2012, т. 98, 176.
2. Прен. Книж. Разгулно, необуздано веселие; вакханалия, оргия. Напусна Чайлд старинния си замък, / порутен от годините безчет. / Там някога монаси са живели, / той бе на суеверия гнездо, / а днес на сатурналии театър. М. Грубешлиева и др., ЧХ (превод), 49.
– От лат. Saturnalia.