САТЪ̀Р м. 1. Широк нож с къса дръжка за кълцане, сечене на месо, кокали и др. На сутринта стана рано и отвори касапницата. Изми циментовия под с вода, наточи ножовете и сатъра и започна да сече говежди бут. В. Нешков, Н, 209. Селянката сечеше зелки с един сатър на двора и ги хвърляше в кацата. Й. Радичков, В, 119. Ръцете ми отмаляваха от тежкия сатър: усърдно кълцах шкембетата, накълцвах цяла планина от варени, благоухаещи шкембета. А. Гуляшки, ЗР, 191. Лукът се пече в жаравата до пълно омекване, обелва се и се нарязва ситно със сатър върху дървена дъска. Л. Петров и др., БНК, 153.
2. Прен. Смърт, унищожение, изтребление. – Зная им [на раите] аз цяра, ама то се минало – турчене или сатър. Ц. Гинчев, ГК, 238. – Наистина ли сега щели да обесят трима. – Какво ще се церемонят. Сатър, и свършен факт. Г. Караславов, Т, 40. – Интелигентин, даскал, пък хайдук. Сатър за вас! – каза високият, който съжаляваше, че бе допуснал в душата си жалост към арестанта. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 300. // Сурова, безпощадна, безмилостна, унищожителна критика. – Сценарият ви е доста сносно написан – говореше редакторът. – Искам да кажа, доста сносно за един дебютант. Подир което веднага мина към критичните бележки. Те бяха много и всяка от тях бе достатъчно силна, за да изиграе ролята на финален сатър. Б. Райнов, СМ [еа].
◊ Тегля сатъра на някого. Разг. Заколвам, убивам някого. – Да вървим към затвора! Там са убийците на Хайредин ага. Да им теглим ние сатъра, докато не са ги пуснали! Д. Талев, ПК, 545.
– Тур. satır.