САТЪ̀РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от сатър. – Каквото ти е докривяло – довечера ще го издумаш. Ще извадиш сатърчето, че удряй, удряй – всичките трески, дето виждаш по мене, кастри. А. Гуляшки, МТС, 134. – И не защото ви е разочаровал и сте го намразили, сте вдигнали сатърчето, съвсем не! А защото подсъзнателно сте искали вече да се освободите от него и от тоталното робство, в което сте се намирали, заради това свое пълно всеотдаване. Л. Дилов, ПО, 274.