САФИЯ̀Н м. Остар. и диал. Сахтиян. Широк ален пояс пристягаше снагата му, на плитките му обувки от пурпурен сафиян бляскаха звездообразни токи. Ст. Загорчинов, ЛСС, 110. Покрай железарството е цъфтял [в Самоков] и табаклъкът, особено изработването на сафияни. Ст. Аргиров, ПБ (превод), 724. Сега производството на най-превъзходния продукт на турското кожарство – на сафияна – е отчасти западнало. КВ, 1928, бр. 21, 2.
– От перс. през тур. sahtiyan и рус. сафьян. – Друга форма: сафя̀н.