САФИЯ̀НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Сахтиянен; сахтиянов, сафиянов. На кръста за сафиянен червен ремък беше прикачен такъв дълъг и тежък меч, какъвто носеше и неговият братанец. Ст. Загорчинов, ДП, 78-79.


Източник: Речник на българския език (онлайн)