САХÀТ, -ът, -а и -ят, -я, мн. -и, след числ. -а и -я, м. Остар. и диал. 1. Час. – Далече ли е касабата? – Как ще е далече? Ей я там хе! Четвърт сахат няма... Ст. Дичев, ЗС II, 654. – Чиляка приказва два сахатя, а той не разбрал! Й. Йовков, ЧКГ, 260. Дядото тръгнал на кон, яздил като бесен. Два сахата преди пладне конят му паднал. А. Дончев, ВР, 118. От града до наше село има три сахати място. Н. Геров, РБЯ III, 101.
2. Часовник; сахатник. Тук стана нещастие. Сахатът му [на Захарий] падна и спря. Вл. Свинтила, СЗЗ, 420. Неговата масичка беше до прозорчето, дето човъркаше голям капаклия „сахат“. Тик-так, тик-так... чукаха по стената поправените будилници. Ст. Станчев, ВН, 4. – А че чарковете на сахата не са развалени, господин началник – и стражарят погледна към старинния стенен часовник. Ст. Чилингиров, ПЖ, 54. Чуй! Осем бие градският сахат. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 63.
– От араб. през тур. saat. – Друга форма: саàт.