САХÀТНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. Часовник; сахат. Чакаше повече от час. Сребърният сахатник, що му беше подарил майстор Нено от Търново, сочеше вече три. Вл. Зарев, Л, 187. Единият пуши цигара, другият току вади от джоба на жилетката кръгъл сахатник, отваря капачето да види часа, затваря и го прибира. АБ, 2016, 87.
– Друга форма: саàтник.