САХЍБ м. В Индия – учтиво название за англичанин или европеец; господин, господар. Сахибът неотдавна бе издържал с отличие изпит по бенгалски език и сега разговаряше с простите хора на висок стил. Ат. Далчев, СС (превод), 74. – Дойдох да помогна да измиете съдовете и да получа нещичко за хапване. – Махай се. Да не мислиш, че ние, слугите на сахиб Крейтон, имаме нужда от чужда помощ, когато вкъщи има голямо угощение? Р. Стоянов, К (превод), 61. Шерпите правеха „принцеси“ за сахибите, самите те предпочитаха студени сандвичи от дебело парче шунка, притиснато вместо с хляб с две също така дебели парчета кашкавал. К, 1983, кн. 5, 11. // Неизм. В Индия – учтиво обръщение към англичанин или европеец; господин, господар. – Кажи ни, ако можехме да сторим едно-единствено нещо за твоето село, какво би поискал? – С цялото ми уважение, сахиб, Вие не можете да ни научите на нищо за силата и издръжливостта. Св. Лесева, ТЧЧ (превод), 37.
– От араб. през инд.