САХТИЯ̀НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е изработен от сахтиян; марокенен, сахтиянов, сафиянен, сафиянов. Той запали една от големите запасни свещи и внимателно я закрепи на земята, близо до сахтияненото седло, което му служеше за възглавница. А. Гуляшки, ЗВ, 265. Моята стара бе ме облякла в сукнено фермене и обула в нови сахтиянени папуци. Г. Кирков, РФС, 144. Облечен беше мургавият още по-хубаво: копринената му антерия синя, с ширити обшита. Камата на пояса му голяма, сребърна, пантофи червени, сахтиянени, също обшити със сребро. А. Цанова и др., Съч. XV (превод), 78.
– Други форми: сафтия̀нен, сафтя̀нен.