САХТИЯ̀НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е изработен от сахтиян; марокенен, сахтиянен, сафиянен, сафиянов. И сега очите ѝ задириха някакъв знак по красивото му лице, спряха се на устните, свлякоха се към ръцете, към силните прави крака, обути в кафеникави сахтиянови чизми. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 265. Червените сахтиянови ботуши, които султаните на Рум носели по подражание на константинополските василевси, издавали стремежа да се заимстват атрибути от придворния живот във Византия. Р. Мутафчиева, ИТ (превод), 71. Непознатият бе млад, висок, с изправени рамене и много тънък кръст, отстрани на който в зелена сахтиянова ножница висеше дълъг меч. Г. Стойчева, ЧХ (превод), 17.
– Други форми: сафтия̀нов, сафтя̀нов.