САЧ, сàчът, сàча, мн. сàчове, след числ. сàча, м. 1. Глинен плитък кръгъл съд за печене на месо, зеленчуци, катми и др. във фурна, върху жарава или на котлон. Майка ми взе наточена от нея тънка тестена кора, сложи на няколко места масло на малки бучки и сгъна на кръст кората, така че се образува малък правоъгълник. Той се слага на сача и се пече. Г. Петров, КБ, 456. Шътачите вече не носеха печено месо на сач, а чупеха орехи и сипваха сушени праскови в разлати писани паници. А. Каралийчев, В, 31. – Мамо – рекох, – ще ми направиш – рекох – една тава баклави. – А бре, майка – вика, – ами че аз освен качамак и месо на сач друго тестяно не съм правила. Чудомир, Избр. пр, 101. За печенето на катмите използваме пръстен сач или тиган. Δ Ястията, приготвени на сач, имат неподражаем вкус и аромат. Специалитети на сач. Зеленчуци на сач. Катми на сач.
2. Ястие, което е приготвено в такъв съд. Пилешки сач. Вегетариански сач. Сач със свинско и зеленчуци.
3. Остар. и диал. Връшник. До самия корен от ясиката бабата завалила огън и на огъня клала един сач (вършник) наопаки. Нар. прик., СбКШ, 65. Пристигнахме в колибата, където ни посрещнаха рибарите. Сложиха ни богата трапеза от прясна риба, приготвена в тепсия и изпечена със сач отгоре. Т. Николов, СММ, 295.
4. Остар. и диал. Плитък железен тиган. Какво нямаше тук. Ръчни медни воденици за кафе, джезвета, филджани, железни сачове за акатми. Й. Йовков, Разк. ІІ, 915.
– Тур. saç. – Друга (остар. и диал.) форма: саàч.