САЧÀК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. 1. Стряха. Умира старата чаршия, загива, отива си. Спокойната и равна снага с прихлупените сачаци, с кепенците, с ниските джамлъци и зеленясали покриви, по които кротко се припичаха котараците, е вече накъсана безжалостно от многоетажни четвъртити постройки. Чудомир, Избр. пр 1971, 341. Къщите бяха стари като самото градче – много от тях бяха строени още в турско време, с надвесени сачаци, с мъхясали плочи. М. Марчевски, П, 162.
2. Навес (в 1 и 2 знач.). Тук била построена временна сграда – сачак (навес) за така наречения мензил. Под този навес пощата нощувала и се хранели конете. Ил. Славков и др., С, 11.
3. Край, ръб на тъкан, плат, дреха; кенар, перваз. На всяко шивя рубия, но в някой сачак маргарит. Н. Геров, РБЯ V, 121.
– Тур. saçak.