САЧМÀ ж. 1. Малко метално топче, обикн. от олово, за пълнене на гилзата на ловен патрон. Оказа се обаче, че пакетът от България съдържа ловджийски прибори. Маруф ги взе в колата и на няколко пъти отваря кутията, пълна с гилзи, барут, сачми и машинки за пълнене. Ал. Гетман, ВС, 326. – Може ли [малката пушка] да стреля? – попита го момчето. – Може, разбира се! – С куршуми или със сачми? – Със сачми. М. Марчевски, ТС, 12. Идваха и отминаваха режими, а той пълнеше със заешки сачми дванадесеткалиброви патрони. Ст. Сивриев, ЗСБ, 103.
2. Спец. Малко стоманено топче за машинен лагер. Най-важната част на всеки работещ чрез търкаляне лагер са стоманените търкалящи се тела – сачми или ролки, които се поставят в каналите между две стоманени гривни. М. Тодоров и др., ТМСС, 135. Търкалящите тела биват с различни форми: сферична (сачми или дробинки), цилиндрична (ролки), дълги тънки цилиндърчета със заострени краища (игли) и др. Ст. Михайлов и др., ГМ, 61.
3. Разш. Малко тяло със сферична форма. На жизнената дейност на някои бактерии от тази група се дължат т.нар. земни сачми, сферообразни новообразувания в почвата, съдържащи органични, железни и манганови съединения. П. Боянов, П, 57.
◊ Пере го сачмата. Разг. Пренебр. Побъркан е, полудял е. То и вие сте луда, и тоя, дето прибира паричките. И него го пере сачмата (има си медицинско човекът). Т. Харизанова и др., ЖП, 31.
– Тур. saçma.