САЧМÀРКА ж. Диал. Пушка, при която за стрелба използват сачми; сачмалийка. Танчо откачи сачмарката, която стоеше заредена вкъщи над рафта. С нея биеше свраки или соколи, когато налитаха квачката с пилетата. Кр. Григоров, ТГ, 100.
