САЧМЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до сачма (в 1 знач.). Изстрелът този път беше смъртоносен, сачменият сноп бе ударил глигана в гърлото и гръбначния стълб. Д. Фучеджиев, Р, 269.

2. Спец. За лагер – при който търкалящите се тела са сачми. Ролковите лагери имат по-голяма опорна повърхнина, отколкото сачмените, поради което те могат да поемат по-големи натоварвания. Маш. ІХ кл, 112. Но в колелата има и триене при плъзгане между осите и лагерите. За да се замени и това плъзгане с търкаляне, използуват се сачмени или ролкови лагери. Физ. VІІІ кл, 1958, 65.


Източник: Речник на българския език (онлайн)