САЩЍСВАМ, -аш, несв.; сащѝсам, -аш, св., прех. Разг. Обърквам някого, като го изненадвам много; смайвам, слисвам, изумявам1, стъписвам, поразявам. А случва се да останем с впечатлението, че авторът иска да ни сащиса, изпитвайки сякаш някаква момчешка радост от нашето неумение да вникнем в играта на перото му. Ст. Каролев, ИИС, 498. – Да – казва Бешков. – Сащисват ни последователно ту интервюирани политици, ту астрономи... Нали оня ден приказвахме за това?... Група финландски учени имат нова хипотеза за формата на земята: не кълбо, а чиния. Ил. Бешков и др., С, 328. Андрей Брежнев сащиса западния журналист още с първото си изречение: поиска пари за интервюто! П, 1991, бр. 6, 1.
САЩЍСВАМ СЕ несв.; сащѝсам се св., непрех. Разг. Обърквам се от нещо неочаквано, изненадващо; смайвам се, слисвам се, стъписвам се. Аз тръгнах към другата врата и като хванах дръжката ѝ, чух, че зад мене се гръмна. Сащисах се, в първия миг не разбрах какво стана. Й. Радичков, ББ, 75. – Какво има ли – скокна Шушумишкин, – има зарзали – кресна той на Луко и му светна такъв шамар, че каменоделецът се сащиса. Ал. Томов, П, 28. Тя пребледня и без да продума, тръгна замаяна за стаята си. Какво да се прави, и най-храбрите се сащисват понякога! А. Гуляшки, Избр. пр IV, 320. – Бай Качо, защо държиш тая брада? – Без нея?... Какво ще остане от мене? – пошегува се горчиво със себе си и през сила се усмихна Качо, посмутил се от нахалния въпрос на Караманеца, сащисал се от неговата безочливост. Т. Харманджиев, КВ, 440.
– От тур. şaşırtmak.