САЯ̀1 ж. Спец. Горната мека част на обувка. Той мъмреше калфата, който виновно се оправдаваше. – Ама майсторе, на тоя калъп не може повече да се натегне саята... Ст. Чилингиров, ХНН, 10. Не след дълго попът му купил шевна машина, на която да шие саите за обувките, които правел. СбТ, 2018, т. 8, 279.
– От тур. saya.
САЯ̀2 ж. Остар. и диал. 1. Място в селския двор, полето или планината, заградено с плет и понякога покрито с навес, за подслоняване на добитък, обикн. овце; кошара, овчарник1, агъл, замет1, полугар, търло, слон2. Вечер той грижливо прибираше овцете в саята, а сам, от страх да не се посрами на стари години, лягаше на вратата. Анадолецът и другите кучета оставаха отвън агъла. Й. Йовков, АМГ, 26-27. Те бързо подкараха овцете към саята, сгушена в плитка низина край издълбан сух дол. М. Марчевски, ГБ, 139. Казах на водачът си Григоря да ме заведе в тяхната сая, в гората. З. Стоянов, ЗБВ I, 315. Когато времето напече, Ранго Минев отиде у Дръндарови, влезе в саята и си избра най-хубавата коза. Г. Краев, Ч, 8. Аладжа баир се намира в планинска и гориста местност с много добри условия за животновъдство. Добитъкът и зиме, и лете бил на саи, къшли, кошари в планината. Д. Шишманов, НИМБ, 88.
2. Лека постройка само с покрив за предпазване от дъжд и лошо време; навес, подслон, заслон, сушина, сайвант, слон2. Всеки дом с налепените до него мутваци, хамбари, саи, обори и други постройчици приличаше на малък чифлик. Ем. Робов, СбСт, 166. Под саята в лошо време се прибира всичкият добитък. Т. Влайков, Пр I, 15. Ратаите прибираха добитъка и кръстосваха с фенерите под саите. С. Северняк, ИРЕ, 25. Те [воловете] бяха вързани за яслата под саята и бавно дъвчеха нахвърляната пред муцуните им слама. Ц. Церковски, Съч. III, 243.
– От перс. през тур. saya.
САЯ̀3 ж. Диал. 1. Горна женска дреха от памучен или вълнен плат, дълга до коленете или до глезените и отворена отпред, с ръкави до лактите или до китките, украсена с шевици, гайтани и сърма, която се облича върху дълга риза, закопчава се на кръста с телени копчета и се препасва с престилка, като част от народна носия в Южна и Югозападна България; сагия. И сега, пристегната в тъмнозелена сая, с извита пазва и тесни шарени ръкави, тя беше като изваяна. Г. Райчев, ЗК, 146-147. И дрехите ѝ бяха малко по-други – каквито дрехи носеха по горните села възрастните жени – сая със запретнати ръкави и с дълга бяла риза с дантели. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 307. Невестата пък бе нагиздена с казмирена [кашмирена] сая, с копринени гайтани, извити на пазвите. Кр. Григоров, ОНУ, 84. Главната женска дреха – саята – съвсем се различава от сукманя на софийската шопкиня и по цвят, и по кройка. СбНУ ХХХІІ, 87.
2. Бяла горна женска дреха за венчавка и празници, носена главно в Санданско и Петричко. Сама мома град гради, / на сребърен стол седи, / с бяла сая памучена, / с тънка риза копринена. Нар. пес., СбНУ I, 81-82. Рада носи бяла сая, / у саята дробно биле, / дробно биле омайниче, / да омая ергенето. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 102. Съши ли ми бела сая, / бела сая за Великден. Нар. пес., СбНУ XL, 386. Кроила Гюргя бела сая, Гюргьо ле, / от Гюргьовден до Митровден. Нар. пес., БНТв VІ, 452.
– От перс. през тур. saya или от гр. σαγιά.
СÀЯ. Вж. сой.