САЯДЖЍЯ1, -ѝята, мн. -ѝи, м. Спец. Занаятчия, който крои сая1, оформя я върху калъп и я прикрепва към подметката на обувката. Баща ѝ беше саяджия, по цял ден прекарваше на занаятчийската чаршия, правеше лицето на хорските кундури. С. Севан, РР І, 11. Съобразно създадените цехове в една обувна фабрика се определят и профилиращите производствени специалности на обувните работници: кроячи, саяджии и работници на конфекцията. П. Цветков и др., ТОП, 36. На саяджиията са нужни добри и остри ножове, гладък и твърд мрамор, прав чук, добра и урегулирана шевна машина с всичките ѝ принадлежности, тънки и дебели игли. ЗПр, 1926, кн. 6, 240.
САЯДЖЍЯ2, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. В Османската империя – чиновник, който брои овцете и козите при събирането на данъка беглик върху стадата. Както се вижда от фермана, издаден от Абдул Хамид на 30 август 1773 г., саяджиите, които купували вече 40 години овце от Дунавските княжества и никой не им причинявал трудности и неприятности по пътищата, се оплакали от обирачеството, на което били подлагани от страна на сънародниците си в Русе, Свищов, Видин, Никопол. Д. Ангелов и др., БРВО, 213.
– Вер. от тур. sayıcı. – Друга форма: саиджѝя, сайджѝя.