САЯ̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до сая3. Саяните носии независимо от пъстроцветната си орнаментика са богати с металически накити – обеци, гердани, колани, гривни. Г. Георгиев и др., ЕБ II, 253.


Източник: Речник на българския език (онлайн)