СБИР1, сбѝрът, сбѝра, мн. сбѝрове, след числ. сбѝра, м. Остар. и диал. 1. Неодобр. Сбирщина. Всичките членове на тая мафия са полагали надеждите си върху Рача Петрова, върху идването на „партията“ му на власт, върху протекцията на държавата, управлявана от зловещия сбир на тъмни и алчни аферисти. Бълг., 1902, бр. 452, 2. Къде си ти, къде, родино моя? / Нима сред повилняла сбир / от вълци и кози – на длъж и шир / потирена, чието име е безброя? П. К. Яворов, Съч. I, 123.
2. Сбирка, среща, събиране, събрание; сбирня, сбирало, сбирило, сберило, сбирание. Отвращението, което довчера българските граждани храняха към политическите сбирове, днес се обърна в погнусяване. Бълг., 1902, бр. 447, 2.
3. Съвкупност, сбор. Течни части са: кръвта, която е произведение и сбир от всичките питателни частици, които са излезли от ястията и питиетата. К. Кесаров, ЧНУ, 45.
СБИР2, сбѝрът, сбѝра, мн. сбѝрове и (рядко) сбѝри, м. 1. Истор. Слуга в инквизиционен съд, облечен в червено. Тоз час чуха силно хлопане на вратата. – Да не са някои пътници? – рече капитанът. – Да не са сбировете на инквизицията? – думаха помежду си другите. Н. Михайловски, ПА (превод), 63.
2. Остар. Полицай, стражар в Италия с червен мундир.
3. Прен. Остар. Безскрупулен, жесток полицай, стражар. Главатарят на сбирите доде къде нас, за да ни тури веригите, и тръгнахме подире му, заобиколени от другите сбири. Др. Цанков, ТМ (превод), 128. Нашите кръвожадни и посвирепели управници и техните бесни сбирове и партизани не са се още уморили да бият и убиват своите братя. С, 1894, бр. 1502, 2.
– От ит. sbiro ‘с червена горна дреха’ през фр. sbire.