СБЍРКА ж. 1. Обикн. с опред. Множество събрани на едно място и обикн. подредени предмети, които са ценни, старинни или редки, с художествена, историческа или научна стойност; колекция. С течение на времето д-р Гашев натрупал значителна сбирка от картини, част от които били купени, а други получил като подарък от художниците срещу оказаната медицинска помощ. Xр. Ковачевски, СК, 128. Получило [Книжовното дружество] в дар от княгиня Галицина сбирка от препарирани морски животни. М. Арнаудов, БКД, 174. Имаше и обяснителни надписи [за кристалите] като за минерална сбирка, образците светеха от чистота. Д. Фучеджиев, Р, 189. Парите за пеперудите, които продавахме на учениците от горните класове за сбирката им по естествознание, давахме за книги. С. Стратиев, СВМ, 113-114. Нумизматична сбирка. Етнографска сбирка. Природонаучна сбирка. Музейна сбирка. Богата сбирка.
2. Множество от литературни произведения, обикн. от един автор или тематично обединени, събрани в една книга; сборник1. Тия стихотворения бяха печатани в по-раншни сбирки. Ив. Вазов, Съч. II, 155. Една година Елин Пелин намери издател за една сбирка свои стихотворения, печатани вече тук-там. Дойде при мене да му оформя корицата. Ал. Божинов, СбАСЕП, 172. Йовков прочете в ръкопис разказа си „Овчарова жалба“, който много по-късно той основно преработи и постави в сбирката си „Старопланински легенди“. СбАСЕП, 336. Нарекоха пиесите, които съставляват сбирката, картини, и чини ми се, че тая дума дава една вярна характеристика за тях. К. Величков, ПССъч. VІІІ, 137. При избора съм се ползувал и от две антологии, една сбирка стихове само от шест поета. П. П. Славейков, Събр. съч. ІV, 6. // Множество от произведения от народното творчество, събрани и издадени в една книга или поредица от книги. Но най-добрата сбирка от български народни песни и досега си остава оная на синовете на един грънчар от Струга, братя Димитър и Константин Миладинови. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (2), 12. Понеже бил чувал, че съм събирал песни и пословици, той ме помоли да му дам сбирката си да я проводи да бъде печатана в Русия. П. Р. Славейков, БП ІІ, V.
3. Среща, събиране на хора, организирано обикн. по някакъв повод, с някаква цел. Честите сбирки и честите разходки вън от града даваха на живота освежително разнообразие и привлекателност. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 90. Но неочаквано всред това шумно множество се бе появил познатият на всички униатин Манол Иванов и ето че спонтанната сбирка се бе превърнала в истинско събрание. Ст. Дичев, ЗС І, 51. Този следобед кръжокът на младите техници имаше сбирка, на която щеше да присъствува дружинната ръководителка. Л. Галина, Л, 23. Учредителна сбирка. Окръжна сбирка. Редовна сбирка.