СБИРÒТЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. Сбирщина; сбироток. Година няма откак дойде [попчето] по село – мършаво, гладно, кокалесто, но дали водата от новия водопровод му понесе, или сбиротъкът в торбите от честите погребения, наля се за чудо и приказ – дори широкичкото си расо подпълни съвсем очевидно. О. Василев, ЖБ, 336. По начало подобни литературни истории носят своите органически слабости, още повече когато авторите им са подбрани не по линия на естетическите вкусове, а представляват един механически сбиротък, наречен с твърде безличната дума „авторски колектив“. З. Петров, ЛС, 296-297.
– Други форми: сбирѝтък, сбиритъ̀к, сбирòтак, сбиротàк, сбиротъ̀к.