СБЍРЩИНА ж. Неодобр. 1. Неорганизирано множество от хора; паплач, сган, тълпа. На чело на тълпата вървяха конниците; след тях вървеше разбъркано пехотата, сбирщина пъстра и състояща се от въоръжени пак селяни, любопитни граждани, гимназисти, дечурлига. Ив. Вазов, Съч. XXV, 201-202. Компанията представляваше дива и пламенна сбирщина от разни факултети, на която виното бе екзалтирало патриотичното чувство. Д. Димов, Т, 100. Глупост и срам би било, ако са предположеше на мината даже, че суровите тие хора, сбирщина от крадци и убийци, е била трогната за участта на две презрени същества, и гяури, и комити. З. Стоянов, ЗБВ III, 100. Една сбирщина от тъмни и проблематични личности се е домогвала да се приближи до властта, за да ограби държавните каси. Бълг., 1902, бр. 451, 2. Албанските сбирщини са разбити на Косово поле. Сега всички са убедени, че цяла Албания ще може без пречки и трудности да бъде превзета от сръбските войски. СБКПС, 30.
2. Неорганизирано множество от предмети. Сред тая сбирщина от стари мебели само две-три картини по стените внасяха някаква безвкусна свежест със своите образи на голи жени, които се къпеха уж съвсем невинно сред природата, а се усмихваха порочно като в кабаре. Св. Минков, РТК, 35. Неправилна, без цел съставена сбирщина, и то не на книги, а на книжчици, които могат да ся намерват в таквизито книжници, не служат почти за нищо нито на учителите, нито на учениците. Мак., 1870, бр. 43, 1.