СБЛЪ̀СВАМ, -аш, несв.; сблъ̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. сблъ̀снат, св., прех. Остар. Сблъсквам, обикн. внезапно, неочаквано. Добрия кормчия на добър път го [кораба] изкарва, а лошия, неопитния – ще го сблъсне в подводните скали, ще го разбие, за да потъне в бездънното море. Й. Шурков, ПБ, 48. сблъсвам се, сблъсна се страд.
СБЛЪ̀СВАМ СЕ несв.; сблъ̀сна се св., непрех. Остар. Сблъсквам се, обикн. веднъж или изведнъж. Движението на Земята става по свободното пространство на небето, по същия винаги начин, без прекъсвание и без да са сблъсват частите ѝ о някои други тела. С. Грамадов, ПМГ, 57. Когато пък, след окончателното отстъпване на персите пред гърците, атиняните решиха да се утвърдят здраво и в тези северни области, те се сблъснаха със съпротивлението на траките. ИХБН (превод), 1. Защото в туй време / за чувства големи / не става ни реч / и който се сблъсне / със вихрите мръсни, / не вдига се веч. Ив. Вазов, Събр. съч. III, 1975, 71.