СБЛЪ̀СКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от сблъсквам и от сблъсквам се; сблъсък. Той направи остър завой, за да избегне сблъскването с един камион. Д. Димов, Т, 182. Положението в София бе не само критическо, но и твърде опасно: всяка минута се очакваше сблъскване между полка на майор Попова и войската на съзаклятниците. С. Радев, ССБ ІІ, 113. Всеки ден вестниците пишеха за сблъсквания с полицията, открито се говореше за въстание. Ем. Станев, ИК ІІІ и ІV, 350. Моето първо сблъскване – още от най-ранно детство – с човешката немотия и нещастия е свързано с тия хора. К. Константинов, ППГ, 24. Улични сблъсквания. Въоръжено сблъскване. Кървави сблъсквания. Сблъскване на характери. Сблъскване на гледни точки.