СБОР1, сбòрът, сбòра, мн. сборòве и (диал.) сбòри, след числ. сбòра, м. 1. Разг. Традиционен народен празник на определено селище и др., на който се събират и празнуват заедно много хора; събор. Тоя ден на ливадата на Света гора се виеше голямо хоро под ручилото на гайдата. Беше сбор. Ив. Вазов, Съч. ХІV, 23. На Гергьовден [тополчани] ще отидат на сбор. Радостни, нагиздени, ще се заловят на хоро. К. Петканов, Х, 57. Отвъд на Бельова поляна има сбор. Надошло е мало и голямо от околните села. Ал. Бабек, МЕ, 173. Хората посрещаха сега, всеки трябваше да се види с роднини и близки. Нали един път в годината ставаше сборът. Кл. Цачев, ГЗ, 47. По сбори и панаири, по друме и раздруме, цял живот кярове по гурбет гонят, а невяста крее край свекър и свекърва. П. Тодоров, Събр. пp II, 143. Я надуй, дядо, кавала, / след теб да викна – запея / песни юнашки, хайдушки / .. / Да чуят моми и момци / по сборове и по седенки. Хр. Ботев, Избр. пр, 28. // Остар. Панаир. На сборът – годишния панаир в Трявна – отивали всички габровски сапунджии с сапун и свещи. Ив. Хаджийски, БДНН, 39.
2. Остар. и диал. Събиране, среща на хора, обикн. близки, познати, с цел общуване, забавление и др. Виждахме се [с Бешков] из дружествените зали, а много пъти и в ателието ми у дома на бохемски сбор. Ал. Гетман, СБ, 302. Днес жена му имаше жур фикс. Илия Бошнаков много мразеше тия женски сборове. М. Грубешлиева, ПП, 22. По някои места седенки казват на такива сборове, дето момите, събрани у някоя дружка, работят заедно, всяка за себе си. Т. Влайков, НУ, 217. ● Нар.-поет. Сбор сбирам. – Не зимай Мара гиздава / убава мома сбор сбира / а грозна дом сбира. Нар. пес., СбВСт, 690.
3. Обикн. в съчет. с прил. учебен, методически. Форма на обучение, подготовка на специалисти, длъжностни лица и под., при която се организират срещи, събирания, на които те получават определени знания или указания, биват запознавани с важна информация и под. Ежегодно за тях [командирите на санитарни дружини] се провеждат по утвърдени програми краткотрайни учебни сборове между 10 – 15 дни, организирани от окръжните комитети, щабовете и медицинската служба на Гражданската отбрана. Ив. Димитров, БЧК, 218. Всички дружества всяка седмица ще провеждат строеви упражнения в района на общините, след това всяка неделя едно от дружествата ще провежда в уречено място учебен сбор на гимнастиците от целия окръг. В. Георгиев и др., ИБД I (1), 67. Подготовката на сержантите се е провеждала в системата на учебно-методическите сборове на командирите на батальони и роти. БА, 2017, бр. 2, 8. // Воен. Обикн. в съчет. с прил. лагерен. Форма на краткосрочна военна подготовка на военнослужещи, при която те биват събирани на едно място в специално организиран лагер, за да бъдат обучавани. Артилерийските и сапьорните подразделения се командват от началниците на военните отдели само на съвместните лагерни сборове, а през останалото време са им подчинени единствено в дисциплинарно и комендантско отношение. Ст. Станчев и др., ИСВ I, 47. // Форма на колективна дейност на партия, движение, организация и под., при която се организират срещи, събирания на техни членове с определена цел. Пионерите от едно училище го [професора] молеха да отиде на пионерския им сбор и да разкаже за чудния хеликоптер раница. Д. Янакиев, Х, 113. Дружинен сбор.
4. Воен. Събиране по даден сигнал, команда на войници, войскови части и др. за построяване преди тръгване. Заредиха се сигнали за сбор. И ето тръгнаха построените роти. Й. Йовков, Разк. ІІ, 99. Морозов дочу войнишка тръба. Свиреха за сбор. К. Ламбрев, СП, 43. Сбор на поделението (подразделението) се обявява от командира (началника) на поделението. ДВ, 2008, бр. 75, 16. Под яките му клони, в мрак и студ / навярно се е свиквал сбор хайдушки. Мл. Исаев, ЯД, 39.
5. Спорт. Събиране, среща на спортисти (футболисти и др.), обикн. преди важно състезание. Футболистът се прибра в България за сбора на националите преди решаващия мач с Франция.
6. Остар. Множество от събрани на едно място голям брой хора или предмети. При панаира в Добрич се трупа многохиляден сбор. Й. Йовков, Разк. ІІІ, 156. В него [будоара в театъра] тоже се намираха и цял арсенал пушки, пищови, револвери, саби, ножове. Тоя сбор от смъртоносни оръжия принадлежеше на същите актьори, които горяха от жажда да гръмнат въз неприятел. Ив. Вазов, Съч. V, 25.
7. Сигнал, изсвирен с войнишка тръба, рог и др., с който се дава команда за събиране на пръснати войници, войскови части и под. Една сутрин сигналистът изсвири сбор и командирите се разтичаха. Строй се! Строй се! Х. Русев, БА, 103. Сега беше необходимо да се спрат ескадроните, които в инерцията на устрема си отиваха далеч. Тръбачът затръби сбор. Й. Йовков, Разк. ІІ, 226. Даден е сигналът „Сбор“, по който войниците почнали един по един да пристигат на сборний пункт. Ст. Паприков, СЛВ, 358. // Сигнал за събиране на едно място на участници в обща дейност. Вечерта той заповяда на Богдан да свири сбор. Хайдутите се събраха пред неговата къща. М. Марчевски, П, 72. Лена му посочи към двамата пионери, които долепиха до устните си ослепително лъскави фанфари и над училищния двор се разнесе сигналът „сбор“. П. Проданов, С, 41. Преди да се разпръснат изстрели, / свири високо сбор, викачо на ловците. ЛВ, 2002, бр. 7, 12.
8. Спец. Число или величина, получени при събиране на няколко други числа или величини; сума. Числата, които събираме, се наричат събираеми, а числото, получено при действие събиране, се нарича сбор или сума. Аритм. V кл, 17. Налягането на смес от въздух и пара е равно на сбора от налягането на въздуха и налягането на парата. Физ. Х кл, 1951, 82. Интегралът от алгебричен сбор на краен брой събираеми е равен на алгебричния сбор от интегралите на тези събираеми. Ив. Киркоров и др., ВМ, 340. Аз събрах приходите и разходите, проверих сборовете и блажено въздъхнах: край! А. Гуляшки, ЗР, 197. Геометричен сбор. ● Остар. С гл. направям. Когато старият направи общия сбор, той загледа внушителното число. Откъде се бяха събрали толкова пари? Г. Караславов, Избр. съч. І, 373. Към него се приближиха Райко и свещеникът и отдалече му казаха броя на преброените от тях снопи. Дъбов записа и тези числа и грижливо направи сбор. Х. Русев, ПС, 157.
9. Обикн. с несъгл. опред. с предл. от. Множество, съвкупност от хора, обикн. сходни по някаква особеност, признак. – Човек трябва навреме да слезе от сцената. – Кой ще прецени? – Обществото. – Вярно, макар че то също е сбор от хора. Д. Фучеджиев, Р, 191. Това чувство на неудовлетворение бе още по-силно у тъй наречения чиновнически пролетариат: печален сбор от хора полуинтелигентни. С. Радев, ССБ І, 465. // Множество, съвкупност от еднородни абстрактни неща. Моралът представлява съвкупност (сбор) от такива човешки представи, чрез които хората организират своите взаимни отношения. Мор. пр VIII кл, 5. Поведението на човека представлява сбор от неговите постъпки. Мор. пр VIII кл, 5. Според Барнс ревизионизъм означава усилия да се коригират историческите данни в светлината на малко по-пълен сбор от исторически факти. Н. Николов, НР, 109. Той беше нещастен? Защо? Нали беше съумял да се добере до важните неща? Или щастието не беше един обикновен сбор от необходимости? С. Трайков, М, 18.
10. В съчет. с прил. касов или самост. Обща сума, приход, получен от продажба на билети за театрално представление, концерт, филмова прожекция и под. Иванов остана да работи в цирка „Чинизели“ със своя „Трапец на смъртта“. Неговият оригинален и много опасен номер се отрази благоприятно върху касовите сборове на цирка. Всяка вечер играехме при пълно посещение. Л. Добрич, ЦС, 187. Навсякъде тя [българската драма] е давала добри сборове и публиката е излизала доволна. К, 1926, бр. 96, 3. // В съчет. с прил. пълен. Приход от разпродаване на всички билети за дадено представление, концерт и под. Мечтите ми бяха приземени и недетски. Мечтаех концертна зала и пълен касов сбор. Нямаше значение кому и какво свиря. В. Пасков, БГХ, 32. Какво е накарало управлението на Народния театър да постави тази комедия, и досега не можем да разберем. Не вярваме обаче да е само интересът към пълните сборове. Д. Митов, ТВ, 142. Завесата и суфльорът са на мястото си. Играем. Представление. Пълен сбор. Играем добре. Много добре. Голям успех. Ръкопляскания. Гео Милев, Съч. II, 2007, 491. В Париж играят мелодрама при пълни касови сборове. Може би е чудно, но не и необяснимо. Злат., 1941, кн. 9, 441.
◊ Гербов сбор. Остар. Адм. Вид косвен данък, събиран чрез задължително облепване на определени книжа или документи с гербови марки; гербов налог, гербова такса. Както винаги, когато Каравелов е бил начело на управлението, финансовите законопроекти преобладаваха: законопроект за гербовия сбор, за патентите, за митниците. С. Радев, ССБ І, 451. Извършените на предвидените в предидущите два члена формалности не подлежи на никакви берии, нито на гербов сбор. Хр. Даалиев, ТИА, 143. Лагер сбор. Спорт. Лагер за усилено трениране на спортисти, обикн. преди големи състезания, който се провежда при специално подбрани природни или климатични условия. След всеки тренировъчен лагер сбор се извършват контролни комплексни функционални изследвания на представителни състезатели от отбора. Ив. Топузов, СМХ, 89. За редица спортове е подходящо и необходимо организирането на тренировъчни лагер сборове и възстановителни лагери. П. Динев и др., СА, 133. Лагер сбор на националния отбор по баскетбол.
СБОР2, сбòрът, сбòра, мн. сборòве и сбòри, след числ. сбòра, м. Диал. Дума1 (в 1 и 2 знач.). Ако ти рече некой лош сбор, речи му го и ти, да не те прави другио будала. СбНУ VІ, 103. – Яз сум Богородица, чедо, не се плаши – гяволо е далеко. Детето като чуло ония сборове от Св. Богородица, слезнало от коньо и ѝ бацило ръка. Нар. прик., СбНУ Х, 138. – Току ела ти терай ми ги воловете, яз да държам ралото. Кога ги дорече тие сбори Адам, току беше излегол гяволо преди воловете и беше му ги фатил. Нар. прик., БНТв ХІ, 247. Сборот дупка не дупние, ама се паметува. Послов., СбНУ ІV, 213. ● Нар.-поет. Сбор сборувам. Седнала й [Катерина] на скалата / с слънце си сбор сборува: – Слънце, слънце, ясно слънце! / Като грееш от край на край / не виде ли моя майка. Нар. пес., СбНУ ХХХVІ, 30.
◊ Не вземам / не взема от сбор. Диал. Не се вслушвам в съветите, които ми се дават; упорит съм, вироглав съм. Невестата малчела и нишчо не рекла. А свекорот се свъртел кон брата ѝ и му рекол: – Гледаш, свату? Ето вака всекога си търгаме со сестра ти не ѝ разбират главата, сборви си, ако немаш работа: учи, карай – уста ти сборвала, шапка ти слушала, никак не земат от сбор! Нар. прик., БНТв Х, 72. Не си вземам (взимам) сбора назад. Диал. Устоявам на това, което съм обещал или твърдял; не се отказвам от това, което съм обещал.