СБÒРИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Място, където се събират много хора, обикн. за обща дейност, веселие, преди тръгване за някъде и др. Момъкът наближи сборището и се покатери на едно дърво, дано от високото разбере за какво бе събран толкова народ. О. Василев, ЗЗ, 34. Покрай добре обработените лозя неусетно стигаме в подножието на Сините камъни. Оттук нагоре започва стръмна главоломна пътека. Някога по нея са се изкачвали към хайдушките сборища млади юнаци. В. Дечев, ДСП, 90. Войводите Петър и Джуно отидоха горе на сборището, където се събираше войската. Г. Попов и др., ШВ, 121. Веселбите по гроздобера започваха. От събота вечер до понеделник сутрин не преставаха игрите и песните на младежките сборища. Т. Харманджиев, КВ, 425. Нейният дом се е превърнал на сборище на нелегални. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 307. Самодивско сборище. // Място, площад в село, където става събор, сбор1 (в 1 знач.). Обикновено истинските веселби почват на втория ден. Насред селото, селското сборище (мегдан) се стичат млади и стари. Започва хорото. К. Младенов, ОМ, 34. // Място, където бива събиран добитъкът или където се събират животни, птици. Богдан изпрати орачите до харманите и се върна. Мина през сборището на селските говеда. К. Петканов, Х, 58. Птиче сборище.
2. Събиране, среща на много хора за участие в обща дейност, занимание. На югозапад от града се простираше веселата равнина на Марно поле, място на многолюдни народни сборища. Ив. Вазов, Съч. ХІV, 37. В една от горите ханската кола се натъкна на голямо сборище. Пазар ли беше, бой ли някакъв ставаше – не можеше да се разбере отдалече. Й. Вълчев, СКН, 474. Той [полицаят] каза високо: – Вий какво сборище правите, бе! Кой ви дава право във военно положение? Ив. Венков, ХКН, 15.
3. Множество, група от събрани на едно място хора. На определеното място и в определения час се събираха доста туристи, но какво любопитно зрелище биваха те: някакво дрипаво сборище – всеки облякъл стари дрехи, всички помъкнали чанти, малки куфарчета. К. Константинов, ППГ, 187. И светецът разпаса пояса си, и върза Аполон за врата, и го направи на прах. Йереите и царските слуги, и цялото сборище видяха чудото. Кл. Иванова, СБЛ IV, 406.
4. Със съгл. или несъгл. опред. с предл. на или от. Обикн. неодобр. Съвкупност, сбор1 (в 8 знач.) от хора, които принадлежат към дадена организация, група и под. и се характеризират с определена особеност (посочена от определението). От трамплин за върха се бе превърнал [Съюзът на писателите] едва ли не в сборище на оплакващи се от системата, от промяната. В. Люцканова, И ІІ, 44. Разбира се, че после сичкото това екзархията трябаше да стане за вас сборище от шпиони и от инквизитори, емиграцията – чета от бозаджии вагабонти, а народът – татарско племе, което, за да се освободи от турците, тряба по-напред да се посърби. Хр. Ботев, Събр. съч. II, 154-155.