СБÒРНИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Книга, издание, в което са събрани отделни произведения с обща особеност (от един автор, от един и същи жанр, с обща тематика и др.). След като напечата първия сборник от повести и разкази и събуди големи надежди за белетристично поприще, Т. Влайков изведнъж престана да пише художествени произведения. А. Каралийчев, С, 241. Ние вече имаме няколко доволно добри сборника от народни песни. К. Величков, Събр. съч. VІІІ, 50. Под влияние на гръцкия книжовник Дамаскин Студит нашите книжовници започват да пишат на простонароден български език – съставят сборници със смесено съдържание, познати под името дамаскини. Б. Пенев, НБВ, 20. Сборник със стихове. Юбилеен сборник. Литературен сборник. Сборник по математика за шести клас. Сборник с тестове по български език. Сборник с народни умотворения. Рецептурен сборник. Съставител на сборник.
СБÒРНИК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Спец. Съд, обикн. част от някакво съоръжение, в който се излива течно вещество, подложено на преработка. Катранът се поставя в балона, сгрява се бавно, докато през хладника и разширението започва да преминава дестилат в сборника. Ал. Спасов, ХТГ, 108. Стопеният фенол се изпраща в сборници, където отново се подгрява и оттам се препраща до мястото на употребата. Вл. Кабаиванов и др., ТП, 35. Сборници за етерични масла.
– Рус. сборник.