СБÒРНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от сборник1. Разказа той с какво нетърпение е очаквал да излезе сборничето, как молел книжаря бай Марко да му запази една от книжките. СбАСЕП, 256. За да не бъдат скучни часовете вкъщи, Ана разтваряше сборничето с народни приказки и тихо започваше да му чете. А. Гуляшки, Л, 20. Плод на всички тези усилия са и двете томчета с негови [на Й. Маринополски] статии и есета. Тези сборничета статии съдържат най-доброто, което е оставил като писател. Ив. Богданов, СП, 92. Молитвеник се нарича също малко сборниче от молитви за частно употребление. Б. Ангелов, ЛС, 134.