СБОРУ̀ВАНЕ1 ср. Остар. Отгл. същ. от сборувам1. Слънцето вече е залязло зад бърдата. За сборуване, воля и задевки в село! Ний сме се сврели вкъщи – и прозорците сме затворили. П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 19.
СБОРУ̀ВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от сборувам2, сборувам се и от сборувам си; говорене, приказване, казване, сборване2.
СБОРУ̀ВАНЕ3, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от сборувам3 и от сборувам се. Чрез сборуване на данните за отделните приходи се получават данните за целия месец. Д. Йорданов и др., ТССО, 200. Отсъствието на тези равенства в оборотната ведомост показва, че по сметките са допуснати грешки при записванията или при сборуванията. Б. Тончев и др., СК, 96.