СБОРЯ̀НКА ж. Диал. Жена, която участва в сбор1 (в 1 и 2 знач.); съборянка. Нека да попеем песни на воля, да поиграем и да се повеселим! Сборянките плеснали с ръце и в един глас запели: „Хвала на овчаря – нашия избавител!“. Ив. Джуренов, СН, 25.


Източник: Речник на българския език (онлайн)