СБОРЯ̀НЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от сборянин. Редом го гледат момите, / та па са редом питаа: / – Чийо е това сборянче? Нар. пес., СбНУ XXV, 5.


Източник: Речник на българския език (онлайн)