СБРАТИМЯ̀ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от сбратимявам и от сбратимявам се; побратимяване. След дългата „трапеза“, където стана първото сбратимяване между госта и местните „литературни сили“, процесията се отправи към нашата къща. Г. Янев, ГМСС, 356. Идеята за сбратимяване между сърбе и българе е отколешна. Тя е била съзнавана и прегръщана от двете страни. ИС, 1905, кн. 3, 27.


Източник: Речник на българския език (онлайн)