СБРЪ̀ЧВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); сбъ̀рча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Сбръчквам, сбърчвам. – Нарочно дойдох по-рано, за да подишам малко въздух. – То пък тука е един въздух… – сбръчва нос Лида. – Откак съм дошла, непрекъснато ме боли глава от бензина. Б. Райнов, ГН, 100. Изведнаж той сбръчва вежди, лицето му потъмнява, размахва ръка и вика: „На оружие! На оружие!“. Й. Йовков, СЛ 1927, 74. Но ето, задава се Кара Коста, важен и строен, със скръстени зад гърба ръце и с броеници между пръстите: същински божигробски хаджия. Когато наближава до колата, той надниква над ритлитe и недоволно сбръчва вежди... Ст. Чилингиров, ХНН, 213.
СБРЪ̀ЧВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); сбъ̀рча се св., непрех. Сбръчквам се, сбърчвам се. Когато Симонета се усмихваше, носът ѝ леко се сбръчваше. А. Дончева-Стаматова, МБ (превод), 111. Болният утихна и лежеше спокойно; само сегиз-тогиз спазми схващаха краката му и лицето му болезнено се сбръчваше. Г. Бакалов, БП (превод), 87. При силното развивание на тази болест [пероноспората] по опашчиците на зърната, те още във време на цъвтението или по-късно почерняват, а зърната ся сбръчват и отпадват. Плов., 1900, бр. 1082, 4.