СБРЪ̀ЧКВАМ, -аш, несв.; сбръ̀чкам, -аш, св., прех. Направям на бръчки (чело, лице и под.); набръчквам, набърчвам, сбърчвам. Селяните пъплеха нагоре по пътечките тихи, скромни, затворили в душите си всеки по някаква болка. И когато откъм другите села долитаха смутни слухове, те сбръчкваха чела и се замисляха мрачно. Ст. Даскалов, БМ, 28. – Бабо Вуне, защо си извадила ризата изпод камъка? Нали казваш, че болестта е в нея? Ами ако треската хване твоя Маринчо? – А? Какво каеш? – сбръчка лице бабичката, като се преструваше на глуха. СбХ, 139. Насмешливата усмивчица сбръчка още повече кожата на сухото му черно лице. Ив. Мартинов, М, 59. Ала ето, по едно време аз сбръчквам челце, кихвам и – бавно отварям очи... – Слава богу, завръща се! – казва тато с облекчено сърце. Т. Влайков, Пр I, 82. Сбръчквам нос от погнуса.
СБРЪ̀ЧКВАМ СЕ несв.; сбръ̀чкам се св., непрех. 1. Ставам на бръчки (в 1 знач.); сбърчвам се, набръчквам се, набърчвам се. Гладкото му личице се сбръчква, пламналите му очички трепкат, малки и бляскави. Ст. Даскалов, ПЯ, 70. Млад е Желязко, какво е видял от света, а се е сбръчкал, смалил се и мислите му не са младежки. Л. Петков, ПЛ, 27. От хубаво не се сбръчква човек. Л. Александрова, ИЕЩ, 75. Тя бе преодоляла тромавостта си, беше отслабнала и лицето ѝ се бе сбръчкало като на старица. Х. Русев, ПЗ, 202.
2. Ставам на гънки, бразди; сбърчвам се. Минаха дни и белите листенца на ягодовото цветче изтъняха и се сбръчкаха. Л. Галина, Л, 108. А една сутрин слана попари листата, сбръчка се и дръжчицата. Трябваше да откъснем динчето. Кр. Григоров, ОУ, 74. Да се бере [ябълката] през октомврий (по-рано не бива), защото плодът се сбръчква. Ив. Горанов, ПО, 11. // Остар. За земна повърхност и под. – нагъвам се. Бърдото при сформируването си се е сбръчкало на средата и от това сбръчкване се е образувала една могила и една седловина. РН, 1906, кн. 6, 255.
◊ Сбръчква / сбръчка ми погледа някой или нещо. Жарг. Поразява ме, смайва ме, изумява ме някой или нещо.