СБРЪ̀ЧКВАНЕ ср. Отгл. същ. от сбръчквам и от сбръчквам се; сбърчване, набръчкване, набърчване. Изопнатата кожа върху лицето на Якоб Бьондал се сви в ситни бръчки и то стана още по-грозно. Това сбръчкване бе израз на удоволствие. П. Спасов, ХлХ, 23. Никога да не се практикува стерилизиране с неразтворена захар, тъй като това води към изсушаване (сбръчкване) на някои плодове, които са в допир със захарта, и до неравномерно загряване по време на стерилизацията. Т. Хаджийски и др., ДК, 105. Бърдото при сформируването си се е сбръчкало на средата и от това сбръчкване се е образувала една могила и една седловина. РН, 1906, кн. 6, 255.