СБРЪЧКÒСВАМ, -аш, несв.; сбръчкòсам, -аш, св., прех. Остар., сега простонар. Сбръчквам.
СБРЪЧКÒСВАМ СЕ несв.; сбръчкòсам се св., непрех. Остар., сега простонар. Сбръчквам се. Петър си пристисна очите тъй силно, щото всичкото му лице се сбръчкоса. В. Друмев, Съч. I, 269. Днес малко, малко, пак я бива, но утре, като се хубаво сбръчкоса, тогава ще се моли някой да я погледне. Ил. Блъсков, ТСР, 3.