СБУ̀НА ж. Остар. и диал. 1. Голяма група от хора, навалица, тълпа. Вихрена гоненица от шарени талиги се понесе към селото. Неочаквано сбуна другоселци изскочиха на пътя и скупчиха каруци и хора, като че катастрофа бе станало. Ст. Даскалов, ЗС, 273. Те [селяните] прииждаха на сбуни и напираха в тясната канцелария, която не можеше да ги побере. Н. Тихолов, ДКД, 33. На самия бряг на Искъра, под Люти брод го [Кръстю] хванаха. Окован във вериги, придружен от онбашията и една сбуна заптиета, го откараха в Берковица. К. Тодорова и др., БПБК, 163. Крехнаха се момите, разсмяха се булките, децата на сбуни, на сбуни си пойдоха. Мис., 1898, кн. 7, 530.
2. Размирица, бунт; буна1. Дотегне ли на орачите и копачите от неволята, те хващат гората в хайдушките дружини или пък се вдигат на сбуна. Цв. Минков, СК, 54. За голямо съжаление, когато събора следваше своите мирни решения, една сбуна, чиито причини и сега още са неясни, се появи в Прага. Казват, че тя била устроена от маджарите, за да се развали застрашителния всеславянски събор. БПр, 1899, кн. 2, 60.