СБУ̀ТВАМ, -аш, несв.; сбу̀там, -аш, св., прех. 1. При движение неволно, внезапно и силно бутвам, удрям главата или част от тялото си в главата или в съответната част от тялото на друг; сблъсквам. Двамата се наведохме едновременно да вдигнем изпуснатата книга и когато се изправях, без да искам сбутах главата си с неговата. // Само мн. За две или повече лица или животни – при движение неволно бутваме, удряме главите си или части от тялото си една в друга; сблъсквам. В надпреварването за чорбата и двете прасета влезнаха коритото и сбутали муцуните си една в друга, започнаха да се блъскат и хапят като врагове. Н. Хайтов, ПГ, 64.
2. Бутам някого рязко с лакът, ръка, за да привлека вниманието му или да го подканя да направи нещо; смушквам. Момчето, което седяло зад него на чина, го сбутало: – Мишо, теб викат. Не чуваш ли! На урок! Цв. Чалъков, ЗИК, 60. Децата, току-що задремали, подигнаха главици. Най-голямото сбута заспалото до него сестриче и му извика: – Миче, татко си дойде. Ст. Чилингиров, СБД, 74. Баща му в делник и празник ставаше сутрин рано, по тъмно. Сбутваше бързо сина си, откъсваше го от най-сладкия сън. Ем. Коралов, ДП, 23. – Накъде отива нашата младеж? Питам ви. Задавали ли сте си този въпрос? Мълчи. Злата го сбутва: – Казвай де, стига си се халосвал. Накъде върви? К. Калчев, ДНГ, 50.
3. С бутане, мушкане подкарвам добиче да върви; смушквам. Първият турчин яздеше охранен, немирен кон. Сбута коня и животното затъпа нетърпеливо. К. Петканов, Х, 68. Докато бунтовниците заемаха позиции, турците сбутаха конете си, обърнаха се, без да бързат, и поеха обратно по неравния път. Д. Талев, И, 545. Филю се усмихна на тая своя мисъл и сбута кончето да върви по-бърже. Б. Геронтиев, Б, 94. Баща ми сбутва мулето в хълбоците. Ст. Сивриев, ЗСБ, 60-61. Разсърди се Марко българина, / та изтегли коня Шарколия, / та го сбута със златни махмузи, / та надрипна порти чимширови. Нар. пес., СбНУ XLVII, 9.
4. С бутане отмествам, изтиквам някого или нещо в някаква посока или го карам да върви напред. Кавалеристи препускат напред и дават заповеди на заптиетата да сбутат стълпилия се народ по-назад, да не би да се излее на уличното платно. Хр. Бързицов, НЦ, 343. Спуснахме се да вдигнем детето, но стражарите отново ни сбутаха. – Продължавай пътя си – заповяда старшията, нищо му няма. Ем. Манов, ПЯ, 77. – Вера! – зина от учудване Гана, па току сведе глава и сбута кученцето, което се бе завряло между босите ѝ крака. Ст. Даскалов, СЛ, 118. Отзад ни сбутват по-нетърпеливи: – Или вървете, или излезте от редиците. Л. Стоянов, Х, 166. – Какво правиш, бе джанъм? Полудя ли? – викнаха ми те всички изведнъж и ме сбутаха към вратата. Мис., 1898, кн. 4-5, 362.
5. С бутане вкарвам нещо, някого или много неща, хора в малко, тясно помещение, пространство; набутвам, напъхвам, натиквам1, наблъсквам, натъпквам, навирам1. Щом брат ви е държал вещите си там, сред тях може да се намери и архивът му, ако не е сбутан нейде в мазата. Г. Стоев, ЦЗ, 141. В такива дни университетската книжарница сбутва книгите и учебниците по кюшетата и продава изключително спортни артикули и сувенири на любимия отбор. ЛМ, 2010, кн. 1, 146. Чичкото вдигна моя дядов куфар и го сбута между багажа на другите. СД, 2017, бр. 24, 6. Сичко бе разтурено. Скочи Кера, разчевръсти се, това тук смушка, онова там сбута. Ил. Блъсков, ТСР, 10. ● Обр. Щом рамките паднат, развързана в миг се явява / всичката злост, що законът е сбутал в тъмните ъгли. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 119.
6. С бутане събирам, смествам една към друга главни или дърва в огън, за да горят по-добре. „Изгориха душицата ми, божке ле – пъшкаше тя вечер, като сбутваше главните в огнището. – Отиде ми стопанинът.“ З. Сребров, Избр. разк., 58. „Големи права им [на жените] даде властта, затуй почнаха да се перчат и да се кокорят“ – помисли Иван и без нужда сбута главните в огъня. М. Марчевски, П, 215. Баба Катерина го гледаше загрижено и сбута с една пръчка огъня. П. Здравков, НД, 8. Той сбута огъня и гърнето с боба усилено закъкри. Ц. Церковски, Съч. III, 9.
7. Прен. Отпечатвам, помествам или поставям нещо някъде така, че да не е на видно място, да не привлича вниманието. Притеснено обяснил на главния си редактор съдържанието на изказването и му предложил да го „сбута“ някъде на 5-а страница, а шефът му го помислил за луд, защото това било новина за първа страница! Култ., 2012, бр. 19, 7. Но е вярно, че тя [Хана Арент] оставя споменаването на ректората на Хайдегер за края на есето си и го сбутва в една бележка под линия. ЛВ, 2016, бр. 9, 14. Сбутаха картината чак в дъното на галерията.
8. Остар. Направям, стъкмявам нещо немарливо, без да се старая, как да е; скалъпвам. Там да сбутаме една каква-годе къщичка, че да се прибират децата. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 72. сбутвам се, сбутам се I. Страд. от сбутвам. По-добре е да се почне новата статия на новата страница, отколкото заглавието ѝ да се сбута в долния край на страницата. Серд., 1942, бр. 1-2, 42. Събра се Народното събрание. Реши да положи венец, но не го положи. Най-сетне сбута се една депутация – от кол и от въже, и я пратиха да поднесе венецът. Борец, 1895, бр. 18, 2. II. Взаим. от сбутвам във 2 и 4 знач. – Изведнъж очите на двамата старци светнаха, те многозначително се сбутаха и с необикновена за годините си енергия изхвръкнаха от сладкарницата. Д. Кисьов, Щ, 176. Всички мене гледат, като че ли аз съм убила Данча. Задам ли се на улицата, сбутат се, зашепнат и ме погледнат под вежди. А. Каменова, ХГ, 132. Пошумяха [птиците] още малко и почнаха да се сбутват една друга, за да се настанят за сън. Й. Радичков, СР, 137.
СБУ̀ТВАМ СЕ несв.; сбу̀там се св., непрех. 1. Обикн. с предл. с. При своето движение се бутвам, удрям в някого, който обикн. върви насреща ми; сблъсквам се. Тя си провря мило ръката под лакътя му и тръгнаха, сбутвайки се с другите. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 57. Алфред Коен се преструваше, че подигравките не го засягат, и ако някое от хлапетата се сбутваше в краката му, той не го хващаше и не го дърпаше за ушите, а го погалваше бащински и снизходително по главата. П. Спасов, ХлХ, 328. Някакъв тип се сбута с мен, направо ме блъсна. После изчезна в навалицата. Л. Христова, КМ (превод), 90. // Само мн. За две или повече лица или животни – при своето движение се бутваме, удряме силно едно в друго, един в друг; сблъсквам се. Ний вървяхме един до други и се шегувахме. Понякога, вследствие на живия разговор, ний нечакано се сбутвахме един други, благодарение на което равнището на моето добро настроение още повече се повдигаше. Г. Бакалов, ПЕБ (превод), 16. На вратата, която се оказа тясна да пропусне и двете да излязат заедно, те се сбутаха с желание всяка една да изпревари другата. Изток, 1926, бр. 36, 8. В опит да достигнат топката двамата играчи се сбутаха в наказателното поле.
2. Само мн. или 3 л. ед. За множество хора или животни – бутаме се един друг, обикн. за да се съберем, да застанем по-близо един до друг в някакво тясно помещение, пространство. Момъкът говореше ясно, високо и много гладко. Хората започнаха да се сбутват и да се събират около него. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 283-284. – Христос воскресе! – извика той [попът] и старците и бабите се сбутаха към него. Ст. Даскалов, БП, 16. Навалицата се сбута, заживя и са притисна към дюкяна. Ст. Чилингиров, ХНН, 162. Щом овцете се добраха до върбите, сбутаха се в леката им рехава сянка и останаха там неподвижни, като че бяха побити. Й. Радичков, НК, 48.
3. Смествам се на място с много малка площ, на тясно. Сбутаха се хората в една стаичка, другата ни отстъпиха. Уж временно, пък то… Ем. Манов, ДСР, 147. Там, на морето, спяхме в буса, заслушани в плясъка на вълните. Зимата пък пускахме парното и стоплени, се радвахме, че може да ни е тясно, както сме се сбутали всички в буса, но ни е уютно като в роден дом... Строит., 2012, бр. 2, 2.
4. Остар. С предл. с. Скарвам се, влизам в разпра с някого. Но Мохамед не платил обречената сума и Константин се сбутал с него и му се канил, че не ще да търпи вече Оркана при себе си. П. Р. Славейков, СК, 87. Тук [в Свищов] намерих Христакя Павлова и тутакси захванах да се уча при него. Не трая обаче много време, учителят ми се сбута с махалелиите и училището се затвори. УчД, 1884, кн. 11, 503. В наший град има една черква „Св. Петка“, за която от время на время ся сбутваме с гръците. Г, 1865, бр. 15, 116. В това время ходжата ся сбута с жена си и я напусти в третий път. БКн, 1856, кн. 15, 235. // Само мн. Скарваме се, влизаме в разпра помежду си. – Какво сте се опуйчили такива – питам аз. – Навярно пак сте се нещо сбутали помежду си. ИС, 1918, юбилейна кн., 142. Но те се сбутаха сериозно, когато дойде въпросът: кому принадлежи славата за победата, която Хаджи Смион приписваше на себе си. З, 1885, кн. 5, 205.
5. Остар. С предл. с. Влизам във въоръжен конфликт или в битка, сражение с някого; сблъсквам се. Щом римляните преминали италианските предели, те непременно трябва да се сбутат с картагените, защото и двата народа летели към всемирно владичество. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 301. По-първите славяни се сбутвали с Византия без здрава организация. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 4.
◊ Сбутваме си / сбутаме си капите. Диал. Скарваме се. Решили бяхме на това събрание да си сбутаме капите с „нашия“, че много се бе насъбрало. Н. Хайтов, С, 129.