СБУТНЯ̀ ж. Остар. Караница, разпра, разправия; сбутване. Не тряба да подражаваме на враговете си, които се мъчат да създават ежби и сбутни между нас. Ст. Михайловски, ПД, 11. Принуден е бил сам, колкото е възможно, по-рядко да се сбира с хората и сякога да отбягва от такива места, дето ставаха веселби, пиянства и сбутни. Ил. Блъсков, ДБ, 9. Може би довчера помежду тия селени да е имало някоя сбутня, но сега всички зли страсти като да не съществуват, като да е нямало нищо. Пам., 1895, кн. 2, 131.