СБЪ̀ДВАМ, -аш, несв.; сбъ̀дна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Разг. Правя нещо желано, искано да стане действителност, да се осъществи. Същевременно се налага да бъдат удовлетворени упоритите увлечения на Робинзон да броди по света, както и да сбъдне желанието си да стане богат и преуспяващ. Е. Гетова, ПП, 132. Човек е щастлив, когато сбъдва мечтите си. Строит., 2015, бр. 34, 15.
СБЪ̀ДВАМ СЕ несв.; сбъ̀дна се св., непрех. За нещо предречено, очаквано или желано – осъществявам се, реализирам се, ставам действителност. – Ще се ожениш за друг! Пък аз ще си остана щастлив стар ерген. Тогава още не знаех, че това пророчество наистина ще се сбъдне. П. Вежинов, ЗНН, 61. Макар и да съм силен по математика и да владея отлично теорията за вероятностите, когато съм предвиждал нещо, то рядко се е сбъдвало. А. Гуляшки, ЗР, 134. Мечтата на Филип Тотю да види освободеното си отечество най-после се сбъднала. Н. Ферманджиев, РX, 78. Нейната последна надежда да иде да целуне чудотворния образ на Божията майка, не се сбъдна. Елин Пелин, Съч. III, 83. Едничка остава / – стои и пребъдва / през вековете – / Касандра пророчица: / тя вещае възмездие / – и всичко се сбъдва. Гео Милев, С, 44.