СБЪ̀ДНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от сбъдна като прил. Който е станал действителност, осъществил се е. Противоп. несбъднат. Припомниха и други примери за сбъднати предсказания. Ив. Вазов, Съч. XII, 43. Ех, велика сбъдната мечта! Ив. Бурин, ПТ, 111. Славен и свещен – това е ден на сбъднати надежди. К. Зидаров, СП, 70. И слуша как му шепнат за нещо сбъднато, за нещо, което ни те, ни той е чакал. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 122.