СБЪ̀ДНИК, мн. -ци, м. Диал. Човек, който се стреми винаги да налага волята си и иска всичко да става според неговите желания. То беше едно дете!… От неговия глас други не можеше да се чуе вкъщи. По-стари, даскал, майка, баща – никого не искаше да знай. И каквото кажеше веднъж: сбъдник, умираше на свойта! П. Тодоров, Събр. съч. I, 1979, 534. Мама е човек сбъдник... Проклетията ѝ край няма. Ем. Станев, ИК I и II, 209.