СБЪ̀РЗВАМ, -аш, несв.; сбъ̀рзам, -аш, св. Диал. 1. Непрех. Тръгвам по-бързо от останалите или по-бързо от обикновено; избързвам, сбързявам. Тракторът изчакваше и пак сбързваше напред, да му е цялото поле да изяде. Ст. Даскалов, БМ, 14-15. И сбърза той напред през редове сгъстени. П. П. Славейков, КП ч. III, 146.
2. Непрех. Обикн. с предл. с или със следв. изр. със съюз да. Извършвам, правя нещо по-скоро, отколкото трябва, или от срока, за който е предвидено; избързвам, прибързвам, сбързявам. Без да ще, сбързваше с четенето. Ил. Волен, ДД, 77. Но сбърза есента жестока, / изви мъгли и ги заметна. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 53. Та сбърза да ме ожениш / в Лясково село големо. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 162.
3. Прех. Накарвам някого да бърза. Много ни сбързват вашите. Кр. Григоров, И, 38-39. сбързвам се, сбързам се страд. от сбързам в 3 знач.
СБЪ̀РЗВАМ СЕ несв.; сбъ̀рзам се св., непрех. Диал. Забързвам се, разбързвам се; сбързявам се. Щом видя офицера, той се сбърза и спря пред него. Н. Кирилов, ПД, 149. Биволиците тупваха доволни с опашки по тялото си и се сбързваха. Ил. Волен, МДС, 151. – Дий! Хайде-хайде!… Хайде още малко, па ще ви и спра! – все по-често ги [биволите] подканяше Стоян, като ги сръчкваше с копралята. Те се сбързваха миг-два, но умората отново им надделяваше. С. Янев, БРЖ, 154.