СБЪРЗЯ̀ВАМ, -аш, несв.; сбързя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. и прех. Диал. Сбързвам. Сбързи надоле към общината и завчас сбра хората като на събрание. ИК, 1940, кн. 6, 276. Не се чуваха тежките строги мъжки подвиквания, които сбързяваха добитъка. Кл. Цачев, ГЗ, 71. Стойчо чорбаджията, като ги сбързи, че краката си едва що не посичаха. Кр. Григоров, Н, 81. сбързявам се, сбързя се страд.
СБЪРЗЯ̀ВАМ СЕ несв.; сбързя̀ се св., непрех. Диал. Сбързвам се. Като ме видяха, те тутакси се сбързиха към нас, взеха куфарите от ръцете ми и много сръчно ги натъкмиха в колата. А. Гуляшки, ЗР, 286. После изведнъж конете се сбързиха и захванаха да бягат в тръс. Н. Нинов, ЕШО, 101. Къртицата през това време излезе на улицата и побягна по тротоара. Сбързих се подире ѝ и я видях как се устреми въпреки слепотата си към чугунената скара на канала. Й. Радичков, Вер, 257. Сбързили се, бре юначки кони. Нар. пес., СбНУ XLIII, 225.